Печал
О, печал!
Твоите кокалести ръце
впиват се без жал
право в моето сърце.
И бездната черна
поглъща ме цял.
(И мен, и моята печал)
Упование ще намеря
в собствената си скръб
и моята модра истерия
еликсир ще бъде за моята плът.
Лежа безжизнен,
с извора съм се слял.
(И мен, и моята печал)
Но какво са мъка или две
за това младо, сантиментално сърце?
Растение на скръбта
в мен спуска корени
като от метал.
(И мен, и моята печал)
Ще седя безжизнен
и ще гледам небето модро,
слънцето златно
ще грее ме бодро.
Но аз съм клетник,
невъзможното желал.
Винаги ще съм пленник —
и аз, и моята печал!
© Алфард All rights reserved.
Ще кача още, когато имам възможност.
