Алфард
11 results
''О, ВИЙ, ПРЕКРАЧВАЩИ ПРЕЗ ТОЗИ ПРАГ, НАДЕЖДА ВСЯКА ТУКА ОСТАВЕТЕ.''
В ада
гният
не убийци,
не измамници, ...
В ада
гният
не убийци,
не измамници, ...
136
Когато нощта узрее, и бяла месечина изгрее заедно с хиляди звезди, аз още скитам се из улиците на Дрезден. Уединен, гладен и изнурен, с тежка стъпка, с цигара в уста, пиян, лишен от сън, бледолик и болнав. Топлата светлина на хиляди улични лампи ми осветяваха пътя. Какъв път? Какво ли изобщо прави ч ...
193
4
Аз бих обикнал всеки, но трудно ще да е това.
Щом със сьрцето ми са толкова леки,
и печално оставят ме с увиснала глава.
Защо аз трябва толкова да жертвам,
за да стана някому любим? ...
Щом със сьрцето ми са толкова леки,
и печално оставят ме с увиснала глава.
Защо аз трябва толкова да жертвам,
за да стана някому любим? ...
134
1
ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 3
Арктур.
Твоята светлина е много красива. Червена, подобна на кръв, но въпреки това пурпурната ти аура е някакси привлекателна - такава, която кара човек да се смее, да му е приятно.
Подобно на червено вино ти опияняваш хората и топлиш им сърцата, щом опознаят те добре.
Твоята дълга ...
Арктур.
Твоята светлина е много красива. Червена, подобна на кръв, но въпреки това пурпурната ти аура е някакси привлекателна - такава, която кара човек да се смее, да му е приятно.
Подобно на червено вино ти опияняваш хората и топлиш им сърцата, щом опознаят те добре.
Твоята дълга ...
162
1
2
ЗВЕЗДНИ ПРОЗИ - 2
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...
Капела.
Тя е мистериозната мадама във файтона. Светлата ѝ жълта рокля е внимателно украсена с ледена дантела, а над кафявите къдрици като ореол нежно криеше лицето ѝ жълта шапчица.
В скута имаше малко агне, което тя с дългите си и бели пръсти галеше по главата, все едно ѝ беше родн ...
194
1
“Войници, родината и императорът ви зоват!”
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!” ...
Но чия е тази родина?
Изгрява червеното слънце върху техните потни и уморени чела,
с трепетно, печално сърце подминават другарските тела.
“Безконечна да е Японската империя!” ...
166
2
2
Как ожоги на побелке, непонятны как и я…
Молчат Дома - ''Клетка''
Врати и етажи,
безконечни миражи:
Дълбоко в сърцето ...
Молчат Дома - ''Клетка''
Врати и етажи,
безконечни миражи:
Дълбоко в сърцето ...
202
1
3
Дълбоко сгушен в планината,
храмът Баогуо се издига.
На учениците вината
планината поема грижлива.
Главният ученик не спи, ...
храмът Баогуо се издига.
На учениците вината
планината поема грижлива.
Главният ученик не спи, ...
283
1
1
О, печал!
Твоите кокалести ръце
впиват се без жал
право в моето сърце.
И бездната черна ...
Твоите кокалести ръце
впиват се без жал
право в моето сърце.
И бездната черна ...
188
4
“Със словото аз браня човека…”
Великий човеко,
Печален, уморен, смирен.
Шепотът ти носи леко
листата на азурния лен. ...
Великий човеко,
Печален, уморен, смирен.
Шепотът ти носи леко
листата на азурния лен. ...
260
1
Поларис.
Царицата озаряваше тъмнината със своя морнобял леден блясък. Тя беше
майка всекиму, грижливо напътвайки изгубените души по пътя им вкъщи. Лежерно висейки от малката мечка, тя деликатно чертаеше с божествено перо бляскавия път на отчаяните мореплаватели, цепейки морето със своята диамантена ...
Царицата озаряваше тъмнината със своя морнобял леден блясък. Тя беше
майка всекиму, грижливо напътвайки изгубените души по пътя им вкъщи. Лежерно висейки от малката мечка, тя деликатно чертаеше с божествено перо бляскавия път на отчаяните мореплаватели, цепейки морето със своята диамантена ...
264
2
12
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
