Пепел в шепата на Бога
ПЕПЕЛ В ШЕПАТА НА БОГА
Преди да се е зазорило,
покапват зрелите звезди –
в обрасли нивици – с коило,
сред недовършени бразди.
Петлите сънни се прозяват
и не въздигат гласове.
В гората с дъхава тинтява
рояк светулчици снове.
А аз пристигам твърде късно.
Сънят далеч е отлетял
от колебливите ми пръсти
към прецъфтелите цветя.
Усещане за празна есен
дълбоко в мен се вкорени –
с отровна неприятна плесен.
След нея зимата търни.
Къщурки – зад плета заспали,
се гушат в слама и сено.
И изгревът дано подпали
безвремието им. Дано.
Ще стане ли на пепел всичко,
в която да завра юмрук
и да крещя, че много го обичах,
а си е тръгнало оттук?
© Валентина Йотова All rights reserved.
