Пепеляшка
Часовникът отмерва полунощ
и, сякаш че изстреляна от прашка,
по стълбите набира с пълна мощ,
и в тъмното изчезва Пепеляшка.
След нея тича Принцът запъхтян,
любовно окрилен с еленски скоци.
Но ето го – в алеята прострян,
препънал се във тиква и мишоци.
Кокетката къде ли се покри!?
,,О, Боже мой!" – на стълбите пантофка.
Сърцето му пропуска такт, два – три...
Дано не бъде някаква уловка!
Целува стъкления скъп чепик.
Сега си представете тази сценка,
как тръшва се във следващия миг
от мириса на спарена партенка.
© Васил Иванов All rights reserved.
