18.05.2018 г., 21:53 ч.

Пепеляшка 

  Поезия » Хумористична
5.0 / 11
1667 10 11

Часовникът отмерва полунощ

и, сякаш че изстреляна от прашка,

по стълбите набира с пълна мощ,

и в тъмното изчезва Пепеляшка.

 

След нея тича Принцът запъхтян,

любовно окрилен с еленски скоци.

Но ето го – в алеята прострян,

препънал се във тиква и мишоци.

 

Кокетката къде ли се покри!?

,,О, Боже мой!" – на стълбите пантофка.

Сърцето му пропуска такт, два – три...

Дано не бъде някаква уловка!

 

Целува стъкления скъп чепик.

Сега си представете тази сценка,

как тръшва се във следващия миг

от мириса на спарена партенка.

© Васил Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »