Пепеляшка
Часовникът отмерва полунощ
и, сякаш че изстреляна от прашка,
по стълбите набира с пълна мощ,
и в тъмното изчезва Пепеляшка.
След нея тича Принцът запъхтян,
любовно окрилен с еленски скоци.
Но ето го – в алеята прострян,
препънал се във тиква и мишоци.
Кокетката къде ли се покри!?
,,О, Боже мой!" – на стълбите пантофка.
Сърцето му пропуска такт, два – три...
Дано не бъде някаква уловка!
Целува стъкления скъп чепик.
Сега си представете тази сценка,
как тръшва се във следващия миг
от мириса на спарена партенка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Иванов Всички права запазени
