Часовникът отмерва полунощ
и, сякаш че изстреляна от прашка,
по стълбите набира с пълна мощ,
и в тъмното изчезва Пепеляшка.
След нея тича Принцът запъхтян,
любовно окрилен с еленски скоци.
Но ето го – в алеята прострян,
препънал се във тиква и мишоци.
Кокетката къде ли се покри!?
,,О, Боже мой!" – на стълбите пантофка.
Сърцето му пропуска такт, два – три...
Дано не бъде някаква уловка!
Целува стъкления скъп чепик.
Сега си представете тази сценка,
как тръшва се във следващия миг
от мириса на спарена партенка.
© Васил Иванов Всички права запазени
Сравнението, друже, е със Бах...
Полузаспала, всъщност, вече бях
и имената пообърках малко...
Срамувам се от грешката си! Жалко!
Токатата и Фугата остават.
С аплодисменти те се заслужават
и ти ще имаш двете във комплект,
защото отговорен си поет. ☀️