emo2 (Емил Стоянов)
236 750
Dec 3, 2015, 9:39 PM  

Пеперуда 

  Poetry » Other
395 0 3

ПЕПЕРУДА


От бури, ветрове и необичанесе превърнах в себе си!

Кали се душата ми 
и сърцето ми се втвърди.
На камък стана...
тежи в гърдите.

 

Очите ми не са плакали отдавна.
Сухи са. Като кладенец. Болят.
Свикнах със всичко… Почти. 
Свикнах да не обичам,
да не искам, да не търся,
да не чувствам…

 

От толкова необичане
станах безчувствен… Почти.
… Не мога да убия пеперуда!

 

29.11.2015 г.
Емил Стоянов

© Емил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Все се опитваме да не боли, но не можем да убием пеперудата...
  • Каляваме душата си, и втвърдяваме сърцето си, но все пак докато ме живи чувстваме! А това му е прекрасното на живота...нали?
    Поздрави за замислящия стих!
  • Разбирам те, баче ако не обичаш не можеш да живееш. Светът не може да съществува без любов, аз така имах грешка в един мой стих. „Дори и да неможеш да обичаш ти трябва да живееш“ Не ние винаги трябва да обичаме колкото и да ни е трудно. Живей приятелю, защото в един живот, винаги има смисъл.
Random works
: ??:??