3.12.2015 г., 21:39  

Пеперуда

562 0 3

ПЕПЕРУДА


От бури, ветрове и необичанесе превърнах в себе си!

Кали се душата ми 
и сърцето ми се втвърди.
На камък стана...
тежи в гърдите.

 

Очите ми не са плакали отдавна.
Сухи са. Като кладенец. Болят.
Свикнах със всичко… Почти. 
Свикнах да не обичам,
да не искам, да не търся,
да не чувствам…

 

От толкова необичане
станах безчувствен… Почти.
… Не мога да убия пеперуда!

 

29.11.2015 г.
Емил Стоянов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все се опитваме да не боли, но не можем да убием пеперудата...
  • Каляваме душата си, и втвърдяваме сърцето си, но все пак докато ме живи чувстваме! А това му е прекрасното на живота...нали?
    Поздрави за замислящия стих!
  • Разбирам те, баче ако не обичаш не можеш да живееш. Светът не може да съществува без любов, аз така имах грешка в един мой стих. „Дори и да неможеш да обичаш ти трябва да живееш“ Не ние винаги трябва да обичаме колкото и да ни е трудно. Живей приятелю, защото в един живот, винаги има смисъл.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...