Sep 2, 2009, 12:27 AM

Пеперуда на прозореца ми

  Poetry
1.2K 0 2

Жалки сме, нали?! Така сме жалки -

изгубени в човешки смешните тревоги

и във феерия от прелестност, тъй малка

на прозореца ми Бог те е проводил!

Животът ти може би за ден и ще отмине,

сеещ красота в сърца човешки,

но никого не хулиш и проклинаш -

живот в устрем няма да е грешка!

Не отлитай! Постой, да се порадвам

на света ти малък, но с ръце не мога да обгърна.

Очи затварям и искрено си пожелавам

някой ден в теб да се превърна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...