Пеперудата
ПЕПЕРУДАТА
Разкъсах ти крилете, пеперудо.
Ще смееш ли сега да полетиш?
Ще пърхаш ли след спомените лудо,
към слънцето ли пак ще се стремиш?
Крилете ти горят с безцветен пламък,
подобно на хартия с празен стих,
притиснати от миналото с камък.
Безумнице, крилата ти убих.
Единствено прашецът им се пръсна
на хиляди мънистени зърна.
А струните си слънцето откъсна
и се пречупи тъжно есента.
Сега ги няма есенните песни
на влюбените в лятото щурци.
Мълчат и се оттеглят безсловесни
вълните в свойте пясъчни дворци.
А ти лежиш, отнета от живота,
насилствено откъсната душа.
Крилете ти изгарят с тъжна нота
и няма да дочакаш сутринта.
*******
От кладата на късна бяла есен
избягаха две огнени крила,
възкръсна пеперудената песен
и се понесе жадно над света...
16.10.2007
© Василена All rights reserved.
