Jul 25, 2007, 2:04 PM

Пеперудата на живота

  Poetry
1K 0 1
Пеперудата край мен прелита
и пърха нежно тя с крила.
Струйка кръв по устните се стича,
но аз неспирно търся твоята душа.

Пеперудата край мен прелита
и каца нежно тя на моята ръка.
Седя - по мене кръв се стича
и обагря  във червено цялата земя.

Пеперудата ми тихо шепне,
но аз не чувам нейните слова.
Капки  кръв по бузите се стичат
и падат нежно върху топлата трева.

Пеперудата от мен излита
заедно със моята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...