Jul 25, 2007, 2:04 PM

Пеперудата на живота

  Poetry
1K 0 1
Пеперудата край мен прелита
и пърха нежно тя с крила.
Струйка кръв по устните се стича,
но аз неспирно търся твоята душа.

Пеперудата край мен прелита
и каца нежно тя на моята ръка.
Седя - по мене кръв се стича
и обагря  във червено цялата земя.

Пеперудата ми тихо шепне,
но аз не чувам нейните слова.
Капки  кръв по бузите се стичат
и падат нежно върху топлата трева.

Пеперудата от мен излита
заедно със моята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...