Feb 9, 2011, 1:10 PM

Перце от гълъб

  Poetry » Other
1.3K 0 22

Надничат хлевоусти дните –  влак по гарите ми пътни

с товар от рани живи,  свили спомени във чувствен бинт...

Нима бях аз... Любов изхвърлях в кофите крайпътни...

Животът предизвикваше ме  с жаден, омагьосващ  финт.

 

От звън на ветрове събуждах песен и душата ми ехтеше.

В  прегръдката на недолюбени мечти оставих дан...

Разлистваха очите ми черешата, която  все цъфтеше,

и  прелест нежна  тихо зрееше във мъжката ми длан.

 

И някак,  в утрин среброока - камък  ми катурна  пътя.

Разсече ме на порива камшика – свис със удар прям...

и трябваше във болката  да се  загубя - до безплътие,

за да намеря мъничко  перце от гълъб, скрито в храм...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • великолепно стихотворение...и по форма,
    и по съдържание...Огнян, моите аплодисменти.
  • Любов изхвърлях в кофите крайпътни...
    Много ми хареса, а краят е запомнящ се!С поздравления!
  • Привет! Когато "изхвърляме любов във кофите крайпътни", често ни остава само болката, в която може да се "загубим до безплътие". Но не всичко е загубено... "перцето от гълъб, скрито в храм", ще бъде нашето щастие! Поздрави!
  • Прекрасен стих!
    Благодаря ти!
  • Роси, стоплят ме думите ти!
    Ани, осъзнаването винаги идва след водопад от въпроси
    Дани, с този прекрасен стих ме удари право в сърцето
    Ив, търсим, намираме и пак се губим в себе си, приятелю!
    Галина, думите ти светят в душата ми
    Благодаря Ви сърдечно!!!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....