Перце от гълъб
Надничат хлевоусти дните – влак по гарите ми пътни
с товар от рани живи, свили спомени във чувствен бинт...
Нима бях аз... Любов изхвърлях в кофите крайпътни...
Животът предизвикваше ме с жаден, омагьосващ финт.
От звън на ветрове събуждах песен и душата ми ехтеше.
В прегръдката на недолюбени мечти оставих дан...
Разлистваха очите ми черешата, която все цъфтеше,
и прелест нежна тихо зрееше във мъжката ми длан.
И някак, в утрин среброока - камък ми катурна пътя.
Разсече ме на порива камшика – свис със удар прям...
и трябваше във болката да се загубя - до безплътие,
за да намеря мъничко перце от гълъб, скрито в храм...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
