Jan 31, 2013, 11:16 AM

Песен за кучката

  Poetry » Other
2.5K 0 23

ПЕСЕН ЗА КУЧКАТА

Реплика по „Песень о собаке“ на Сергей Есенин

 

Сутринта се окучи -

седем малки роди,

като нея златисти,

но със бели гърди.

 

Със любов ги облиза,

приласка ги със гръд.

От снега ги предпази,

сладко гушнати спят.

 

Вечерта щом настъпи

пред стопанина тя

горделиво пристъпи,

радостно заскимтя.

 

Махмурлията селянин,

сякаш не я видял,

седемте малки кученца

бързо пъхна в чувал.

 

И след него през преспите

до реката тя спря.

Дълго, дълго поглеждаше

трепналата вода...

 

А когато над къщите

тънък сърп засия,

тя нагоре погледна,

свойте рожби видя.

 

После мракът се спусна,

сърпът златен се скри...

А в очите ù гаснеха

седем златни звезди...

 

К. Костадинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...