Jan 31, 2013, 11:16 AM

Песен за кучката 

  Poetry » Other
2082 0 23

ПЕСЕН ЗА КУЧКАТА

Реплика по „Песень о собаке“ на Сергей Есенин

 

Сутринта се окучи -

седем малки роди,

като нея златисти,

но със бели гърди.

 

Със любов ги облиза,

приласка ги със гръд.

От снега ги предпази,

сладко гушнати спят.

 

Вечерта щом настъпи

пред стопанина тя

горделиво пристъпи,

радостно заскимтя.

 

Махмурлията селянин,

сякаш не я видял,

седемте малки кученца

бързо пъхна в чувал.

 

И след него през преспите

до реката тя спря.

Дълго, дълго поглеждаше

трепналата вода...

 

А когато над къщите

тънък сърп засия,

тя нагоре погледна,

свойте рожби видя.

 

После мракът се спусна,

сърпът златен се скри...

А в очите ù гаснеха

седем златни звезди...

 

К. Костадинов

© Костадин Костадинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Естрела Ангел! И аз скромно мисля като теб!
  • Прочетох и оригинала(превода) в коментарите, но Вашето е много по-добро! Поне за мен!
  • Благодаря ти Анна, благодаря ти Валя, мила приятелко, радвам се , че си тук!
  • Написано с много топлина и болка.
  • Росица, Силвия, Радка, Евгения, Тини, Виктор, Миглена - благодаря ви за хубавите отзиви!
    Сълзица, малко ме надценяваш, но няма да скрия, че ми е приятно от твоите думи!
  • ох... много е... хубаво написано и тъжно... толкова тъжно...
  • !
  • Стиска за гърлото и пълни очите със сълзи! Поздрав, Коце!
  • още една разплакана... в мое лице, тъжно, много тъжно!!!
  • Много е хубаво, направо ме хвана за гърлото...и тая селска жестокост, и примитивизъм толкова са верни...
  • Нечовешко!!!
  • Благодаря ти, приятелю! Хубав да е деня ти!
  • Без капка мисъл за упрек, Коце... много е хубаво даже... просто е много близко до оригинала и така ми прозвуча
  • Не случайно го нарекох "Реплика..." , защото не е точен превод. Но съм посочил оригиналното авторство на Сергей Есенин. Мисля, че не ме упрекваш, нали? Благодаря ти , че го наричаш добър превод!
  • ... а на мен ми прилича на добър превод...

    ПЕСЕН ЗА КУЧКАТА
    превод: Иван Николов

    Една сутрин в свойта бърлога,
    под рогозки и гнили греди,
    легна кучката и в изнемога
    седем рижи кутрета роди.


    Тя до тъмно ги милва прилежно,
    с език ги прилиза съвсем
    и струеше топенето снежно
    изпод топлия и корем.


    Вечерта, когато пред прага
    кокошата врява расте,
    стопанинът мрачен наслага
    в една вехта торба седемте.


    Тя в дълбоките прести гази,
    тича в неговата следа…
    и как дълго раздипля талази
    незамръзналата вода.



    А когато пое да се връща,
    своя хълбок пролиза добре
    и луната над тъмната къща
    заприлича на нейно кутре.

    И към синята вис небесна,
    заскимтяла, гледаше тя
    как луната високо проблесна;
    и зад хребета полетя

    И както бе срещала тихо
    камък вместо залък, сега
    очите и се забиха
    като златни звезди в снега.



    1915
  • !
  • Благодаря ви, момичета за съпреживяването! Съжалявам, че ви натъжих.
    Желая ви /за извинение/ днес да ви се случи нещо много хубаво!
  • Човече, разплака ме! Толкова тъжно не ми е било отдавна...
  • Оооо.......
    За първи път ще поставя шестица с нежелание!
  • Боже, колко е хубаво! И тъжно!Плаче ми се!
  • Покъртителен стих!
    Радвам се, че и тук го чета.
  • тъжно...
Random works
: ??:??