Jan 31, 2013, 11:16 AM

Песен за кучката

  Poetry » Other
2.5K 0 23

ПЕСЕН ЗА КУЧКАТА

Реплика по „Песень о собаке“ на Сергей Есенин

 

Сутринта се окучи -

седем малки роди,

като нея златисти,

но със бели гърди.

 

Със любов ги облиза,

приласка ги със гръд.

От снега ги предпази,

сладко гушнати спят.

 

Вечерта щом настъпи

пред стопанина тя

горделиво пристъпи,

радостно заскимтя.

 

Махмурлията селянин,

сякаш не я видял,

седемте малки кученца

бързо пъхна в чувал.

 

И след него през преспите

до реката тя спря.

Дълго, дълго поглеждаше

трепналата вода...

 

А когато над къщите

тънък сърп засия,

тя нагоре погледна,

свойте рожби видя.

 

После мракът се спусна,

сърпът златен се скри...

А в очите ù гаснеха

седем златни звезди...

 

К. Костадинов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Костадин Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...