Песента на сълзата
Ръцете си протягам
да те стигна.
С ресници устните
да нацелувам.
С невидими криле
да се издигна,
в очите ти искри да
нарисувам.
Да те погаля, нежно,
романтично,
чаровно да докосна
тишината.
В прегръдката ти с обич
да се сгуша,
горещо да усетиш мен,
сълзата.
Една сълзичка,
малка и потайна,
откъснала се скришом от
душата.
Събрала цялата любов
безкрайна
и светлина, дарена
от луната.
Така искряща, светла,
нетрагична...
на рамото ти мъжко
ще приседна,
за да разкажа колко те
обичам,
и после... мълчаливо
ще изчезна.
© Таня Мезева All rights reserved.
