May 1, 2023, 7:15 AM

Пешеходецът

  Poetry
490 2 2

ПЕШЕХОДЕЦЪТ

 

... отдавна съм на "ти" със този свят,
спрях да го гледам винаги под лупа.
За мен – дори и царският палат –
по-дребен е от заешка хралупа.

 

Дали защото дишам втори век,
различията спряха да ме плашат –
наравно хълтат в погледа ми мек
беднякът, а след него – богаташът.

 

Което е за едного добро,
за другиго е повод да се нерви –
един се къпе в злато и сребро,
а друг вечеря с рибени консерви.

 

Дори не се и питам кой съм аз
из тая гърчалива суматоха,
дали облечен Никаквец във власт?
Или Вселенски някакъв пройдоха?

 

Вървях си в Пътя с песен на уста.
И бирата ми беше адски пивка! –
щастливец, че през фалша на света
преминах с опрощаваща усмивка.

 

30 април 2023 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...