Пещерата на Платон
ПЕЩЕРАТА НА ПЛАТОН
Pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe
Бъди в мир с хората, воювай с техните пороци
/древноримска мъдрост/
Колко предмети без стойност видях -
скъпи, изящни, прекрасни, студени.
И колко хора без стойност съзрях -
нежни, красиви, хладни и тъй уморени.
Насила безчувствени и мрачни те бяха,
приковани в стената на свойто съзнание.
Сякаш слепи в пещерата на Платон живяха,
щастливи от всяко земно страдание.
А имаше кой да им каже!
Сякаш глухи дори не го чуваха -
"Усмивката искрена колко е важна".
И в умовете объркани още си плуваха,
а страхът отново стоеше на стража.
Любовта озарена от слънцето чакаше вън,
на Платон отвъд пещерата.
Нямаше кой да я види, за тях даже не беше и сън,
беше просто една непозната.
Нямаха чувства, нямаха нужда от нежност,
не знаеха щастие къде да намерят.
Вглъбени в свойта вяла небрежност
от страх в пещерата още треперят.
А имаше кой да им каже!
Да срутят стените на свойто съзнание,
да погледнат в очите човека отсреща
и само едничка капка внимание
вратите отваря на обич гореща!
Но нямаше кой да го чуе...
20.07.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
© Велин All rights reserved.
