Пещерата на Платон
ПЕЩЕРАТА НА ПЛАТОН
Pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe
Бъди в мир с хората, воювай с техните пороци
/древноримска мъдрост/
Колко предмети без стойност видях -
скъпи, изящни, прекрасни, студени.
И колко хора без стойност съзрях -
нежни, красиви, хладни и тъй уморени.
Насила безчувствени и мрачни те бяха,
приковани в стената на свойто съзнание.
Сякаш слепи в пещерата на Платон живяха,
щастливи от всяко земно страдание.
А имаше кой да им каже!
Сякаш глухи дори не го чуваха -
"Усмивката искрена колко е важна".
И в умовете объркани още си плуваха,
а страхът отново стоеше на стража.
Любовта озарена от слънцето чакаше вън,
на Платон отвъд пещерата.
Нямаше кой да я види, за тях даже не беше и сън,
беше просто една непозната.
Нямаха чувства, нямаха нужда от нежност,
не знаеха щастие къде да намерят.
Вглъбени в свойта вяла небрежност
от страх в пещерата още треперят.
А имаше кой да им каже!
Да срутят стените на свойто съзнание,
да погледнат в очите човека отсреща
и само едничка капка внимание
вратите отваря на обич гореща!
Но нямаше кой да го чуе...
20.07.2015 г. Велин Иванов Гюргаков
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велин Всички права запазени
