Песничка за непознатия
ПЕСНИЧКА ЗА НЕПОЗНАТИЯ
Той плаща мълком и си тръгва.
Не зная името му даже.
А ето че е свил зад ъгъла,
с изтекла сенчица в паважа.
Притиснат от средата златна
на въртележката в живота,
дори да крачи сред тълпата,
е вечно сам. Или самотен.
И мъкне трудния си залък
над скъсаните си обувки.
Ако изглежда твърде малък –
навярно някой го е бутнал.
Но само той ръка подава,
изправя ли се днес пред бездна.
Човекът, който е приятел.
И после мълком ще изчезне.
© Валентина Йотова All rights reserved.
