yotovava (Валентина Йотова)
2632 22243
12.07.2020 г., 10:36 ч.  

Песничка за непознатия 

  Поезия » Гражданска
643 5 16

ПЕСНИЧКА ЗА НЕПОЗНАТИЯ

 

Той  плаща мълком и си тръгва.

Не зная името му даже.

А ето че е свил зад ъгъла,

с изтекла сенчица в паважа.

 

Притиснат от  средата златна

на въртележката в живота,

дори да крачи сред тълпата,

е вечно сам. Или самотен.

 

И мъкне трудния си залък

над скъсаните си обувки.

Ако изглежда твърде малък  –

навярно някой го е бутнал.

 

Но само той ръка подава,

изправя ли се днес пред бездна.

Човекът, който е приятел.

И после мълком ще изчезне.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Руми
  • Има и такива хора, Жоре. Бъди
  • Напомня ми на "Самотния човек" на Борис Христов! Хубаво!
  • Прегръщам те, Ники, благодаря
  • Той е непознат и без име.
    Зад ъгъл морав се показва и изчезва.
    Свива се и връща назад като раците, съвсем тихо.

    Сред лунапарк се лута, а живота е няма песен.
    Живей и ще видиш, самотно, на рой или стадно...
    Сред тълпата, солта е захар и обратно.
    Но самотен е в лазура, удавил себе си и морето.

    Залците преглъщат се трудно и засядат.
    Когато нямаш ангел и всичкото ти е тъмно.
    И имаш скъсани обувки, а съдбата сляпа е
    и не връща платеното назаем.

    Но приятел лунен те поглежда, с
    бронзовите си очи с надежда.
    Всичко вижда и на пръсти си отива.
    Той непознат е и без име!
    Човек с луната си отива.
    By niki_art

    Нещо на прима виста Вале!
    Твоето е по-хубаво, а моето е временен импулс само!
  • Е, ясно де, споко
    От тела понякога се получават невероятни щуротии
  • Оф, (гръб), ъгъл, извинявай. От редактора на тела се е получило
  • Ирина, благодаря
  • Благодаря, Симона.
  • Да, такива хора правят добрини не за лаврите, а заради самото дело...
    Поздравявам те.
  • Благодаря, Стойчо
  • Милите такива хора. Понякога ми се приисква да им кажа да не са толкова добри и егоистично да прегърнат личното си щастие и добруване. Сложно е.

    Отбелязах си едно местенце, което ме трогна много.
    "А ето, че е свил зад гърба с изтекла сенчица в паважа", а прочитайки го без "с", е направо съкрушително. "А ето, че е свил зад ъгъла-изтекла сенчица в паважа "
  • ...
  • Истината понякога е безмълвна...
  • Да, Дени, видимите неща обикновено идват от невидими причини
  • "Ако изглежда твърде малък –
    навярно някой го е бутнал."..
Предложения
: ??:??