ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИЯ ПОЕТ
... когато старият Поет престане стихове да пише,
и призори се буди в пет със чувството, че е излишен,
и свит в кревата на кравай, разлистя сетната си книга,
горчи му утринният чай от мащерка, липа и риган,
когато младите Жени го отминават вечер в парка,
и срещу морските вълни кади си тъжната цигарка,
невям щастливото "преди" с метлата вятърът насмете,
защо ли рими да реди във свят, до ужас непрочетен?
Поглеждаме се – tête-à-tête, и ми се вика из простора!
Светът без Стария Поет е дом за глухонеми хора.