May 12, 2020, 8:58 AM

Петият сезон

  Poetry » Love
734 0 0

Не ми стига въздух, Любов,
задушавам се от чувства,
обливат ме вълнѝ по тялото от страст.
Любов, няма да те пусна.

Не ми стига въздух, Любов,
спрях да дишам, щом те срещнах,
ако се заслушаш в полунощ,
Любов, чýвал ли си как ти шепна.

Не ми стига въздух, Любов,
болна от нелечима криптограма,
във думите ми има криптоключ,
Любов, тече ни време без програма.

Не ми стига въздух, Любов
без тебе дишам през секунда,
не е заблуда – ден е, не е нощ,
Любов, не ме обичай по принуда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mary All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...