May 12, 2020, 8:58 AM

Петият сезон

  Poetry » Love
743 0 0

Не ми стига въздух, Любов,
задушавам се от чувства,
обливат ме вълнѝ по тялото от страст.
Любов, няма да те пусна.

Не ми стига въздух, Любов,
спрях да дишам, щом те срещнах,
ако се заслушаш в полунощ,
Любов, чýвал ли си как ти шепна.

Не ми стига въздух, Любов,
болна от нелечима криптограма,
във думите ми има криптоключ,
Любов, тече ни време без програма.

Не ми стига въздух, Любов
без тебе дишам през секунда,
не е заблуда – ден е, не е нощ,
Любов, не ме обичай по принуда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Mary All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...