Петнайсет сантиметра
Петнайсет сантиметра от смъртта.
Ръбът изглежда като магистрала.
Педята е крачка в пропастта,
а бялото понякога е падане.
Петнайсет сантиметра още жив.
Дали да си направя равносметка?
Животът зад гърба ми е красив,
пред мен е пъзел, зарче и рулетка.
Петнайсет сантиметра дълъг път.
Умът скъсява дългото начало.
Страхът се плаши само от страха,
а черното е зинало за бяло.
Петнайсет сантиметра. Миг и край.
Как бързо милиметрите изчезват!
На ехото от кучешкия лай
единствено зъбите му просветват.
Петнайсет сантиметра… Тишина.
Камбаната е тромава и вяла.
Животът е бушуваща вода
до прага на голямото начало.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
