Nov 24, 2011, 9:50 AM

Петно

  Poetry » Love
615 0 6

Болна съм - от любовта си.
Бясна съм - от глупостта си.
Неразумна бях, че те раних.
Тъжна съм - Душата ти и моята убих.
От бъдещето съм ревнива тъй ужасно.
Черно депресирана съм, чак е страшно.

 

Луда съм,
че разреших си сърцето ти да изгоря.
Грешна съм,
че  позволих си  с любовта ни да се позоря.
Наказана ще съм,
че миналото и настоящето ни
с  дълбок печат на изневяра завинаги белязах.

Виновна ще съм,
че с глупостта си шанс на бъдещето ни не дадох.

 

.....................................
Нов ден е.
Болна съм - от Любовта си.
И плача в радостта си,
че още съм до теб.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Торнадо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Животът е такъв,какъвто си го направим.Не можем да се сърдим на никого освен на себе си.Лепената ваза никога няма да изглежда,като нова.Важното е,че животът продължава така,че живей въпреки всичко!
  • Благодаря ви- стихът е много стар, но за съжаление чувствата ми са същите!
  • До болка искрено!!!
    Поздравления за силния стих,Торнадо!
  • Много искрен стих, стих на равносметка!
  • Харесах!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...