Глътка топлина.
И тръпка.
Вино, поглед, тишина.
Сякаш срещнаха се пръсти.
Твои, мои... все едно.
Всичко е преплетено.
И търсещо.
Кожата крещи ми:
"Да, сега"!
И под набезите твои
с жадни устни
се предавам
на единствената свобода –
да съм твоя.
Ти да бъдеш мой.
Няма избор,
а съдба.
Утрето ще е в порой.
Днес пирува Любовта.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...