Пир в карбуратора
Искаш да знаеш мушкатото
как си подрязва сънищата?
Защо след избистрена сутрин
си проправя път в лудницата?
Как във заспалия заз на тротоара
изтезава ментално детето ми?
И защо в сливиците на карбуратора
е натъпкало тайно сърцето ми?
Как да убиеш фризьора му?
Той е гол невротичен писател,
който не спи в гардероба ми.
С меча кръв и ръждясал скалпел
се разхожда сред нощ пред лицето ми.
Но не искаш всичко да знаеш…
Търсиш обратно сърцето ми?
Той си го взе и избяга.
Спри да тормозиш мушкатото.
Да се чудиш защо съм тъй вяла.
И защо се поклащам тъй смахнато
пред табела „ни жива-умряла”
Такава съм – нося си дрехите
от мухлясало змийско мляко
и обичам безумно някого,
който отдавна не е на земята.
Никой не вижда мушкатото
как си измисля сънищата.
Как след кървава сутрин
си играе на луд в лудницата.
Как ме цели със златни иглички
в заспалия заз на тротоара...
Спаси ме!
И викай на всички!
Елате на пир в карбуратора!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
