Писма до никого
Аз всеки ден без теб съм мъртва
и всяка нощ те имам в съня,
и всеки страх до теб отстъпва,
а мъката стопява се в мъгла.
Къде си?… Все за тебе мисля…
Далече си от мен, нали?
Но пак щом снимките разлистя,
отново връщаш се до мене ти.
Магия ли е или полудявам?
Защо те има само във съня?
Нима напразно се надявам
или пиша просто ей така?
По гълъбите пратих ти писмо,
а после второ, чете ли това?
Надеждата умирала последна…
а моята… отдавна изгоря.
Не зная нищичко за тебе,
измъчвам се и гасна, докога?
Изгубих толкоз много време,
да пиша аз до никого писма.
© Исабел Мартинес All rights reserved.
