Jul 9, 2021, 12:24 AM

Писмо 

  Poetry » Love
590 1 4

Среднощ ти пиша, раждат се от здрач

най-силните от всичките ми думи.

Навярно си обръгнал вече - с плач

да търся път към тебе е безумно.

 

Среднощ ти пиша, явно ме четеш,

защото ми е тръпно и безсънно.

Луната се разтапя от копнеж,

оставя те с писмото ми на тъмно.

 

Среднощ не дишам, пазя тишина –

сънят ми пак е пощенска кутия.

Решиш ли да изпратиш новина,

най-тъжните си думи ще изтрия.

© Богдана Калъчева All rights reserved.

Произведението е включено в:
  1053 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Красиво е!
  • Ивайло, да си се сънуват младите! Щом и ти им даваш благословията си - няма вече пречки пред тях! Може пък и мобилните оператори да измислят някоя промоция за влюбени, ама това ще вкара много проза в историята.
  • Ехх, Ивайло, нищо ужасно не преживява лирическата героиня - просто се надява да сънува любимия, защото не е при нея. В прав текст щеше да му го каже, ако беше разказ, ама нали е поезия... Вики, радвам се, че ти е харесало.
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??