Писмо
Среднощ ти пиша, раждат се от здрач
най-силните от всичките ми думи.
Навярно си обръгнал вече - с плач
да търся път към тебе е безумно.
Среднощ ти пиша, явно ме четеш,
защото ми е тръпно и безсънно.
Луната се разтапя от копнеж,
оставя те с писмото ми на тъмно.
Среднощ не дишам, пазя тишина –
сънят ми пак е пощенска кутия.
Решиш ли да изпратиш новина,
най-тъжните си думи ще изтрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Богдана Калъчева Всички права запазени
