Caligula (Васил Стойнов)

За желанието 🇧🇬

И той дочиташе разказа:
„Да любиш някого, означава да любиш, без да искаш любов в замяна, да обичаш, без да искаш да бъдеш обичан, да даваш, без да искаш да ти бъде давано. Да чувстваш дъха й по кожата си, без никога да те е целувала.”
- ... Но аз я обичам тогава, даже ще кажа още!
Да виждаш как ост ...

Caligula

Essays

2009-01-27T19:05:51+02:00 3.6K 5

Асфалтът и листата 🇧🇬

Последните звуци от песента на работниците заглъхнаха и след тях остана само птичето чуруликане, което надвечер се превърна в поредния концерт на парка. Тази вечер нов зрител беше още пресният асфалт по алеята, който се любуваше на обстановката около себе си.
На другия ден мекото есенно слънце беше ...

Caligula

Prose

2008-12-19T22:05:04+02:00 958 2

Целувка в дъжда 🇧🇬

Прибираха се забързани, вятърът задухваше все по-силно, тя искаше да се сгуши в уютния си, топъл и ухаещ на вкъщи апартамент. Той ускори крачка, да не би любимата му да изнегодува от бавния ход. Усетиха първите пръски на ехидния есенен дъжд, забързаха още повече, блокът беше само на две пресечки. То ...

Caligula

Prose » Short stories

2008-11-26T18:41:37+02:00 1.6K 5

Писмо 🇧🇬

Листи празни, а от смисъл натежали,
без думи дълги, само капчици сълзи.
Мастилница изсъхнала и празна,
и плик без име, без адрес дори.
Написаното е със обич, даже лекичко сладни. ...

Caligula

Poetry

2008-11-02T07:49:20+02:00 839 3

Утро 🇧🇬

Тъмно е още.
Заспали са всички.
Вълните само сънливо припляскват.
Аз ще почакам.
Като малки изглички ...

Caligula

Poetry

2008-05-21T08:10:44+03:00 935 4

Пленник 🇧🇬

Превърнат съм в статуя безмълвна -
отрови ме с отрова сладострастна.
Светлината на света започна да угасва -
не ще изляза от галерията тъмна.
Станах аз завинаги твой пленник, ...

Caligula

Poetry

2008-05-17T21:58:32+03:00 818 2

Истина 🇧🇬

Прегръщат се тихо двама под юргана:
„Обичаш ли ме?”- плахо го попита тя;
„Разбира се” - с очите вперени в тавана -
поредната фалшиво изречена лъжа.
„Моля, нека само истината зная!” ...

Caligula

Poetry

2008-04-06T10:01:55+03:00 789 2

Сън 🇧🇬

Тъжните нощни лампи
уморено пръскат светлина,
улиците украсяват с сенки,
прегърнати от тежката мъгла.
В стаичката тясна пак студено е, ...

Caligula

Poetry

2008-02-08T19:26:41+02:00 833 3

Върни се! 🇧🇬

Предадох се тъй лесно,
тъй смело на страстта,
сега вися като обесен,
като черен ангел без крила.
Погубих се със любовта си, ...

Caligula

Poetry

2008-01-22T23:31:21+02:00 918 8

Грешка 🇧🇬

На безбрежен бряг
накрай безкрайното море...
Умрях...
Пред погледа на тъжното дете.
Сред глас... ...

Caligula

Poetry

2008-01-19T22:02:13+02:00 1K 5

Сега 🇧🇬

Първо излъгах те и те подведох,
гадно беше, знам.
После на мъка те обрекох,
сега искам да съм сам.
Знам, ще кажеш: ...

Caligula

Poetry

2007-05-19T21:41:56+03:00 866 1

Празното сърце 🇧🇬

Отново не мога
да спра да крещя,
отново не мога
сълзите да спра.
Защо, кажи ми, ...

Caligula

Poetry

2007-05-19T21:39:52+03:00 1.1K 4

Смъртта 🇧🇬

Бяла, ледена, висока,
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.
Очите тъмни и дълбоки ...

Caligula

Poetry

2007-05-19T21:39:32+03:00 862 1

В гроба 🇧🇬

Знам, не трябва, не трябва - знам.
Но можеш ли да издържиш
на тази гледка, в тази стая
и копнежите да изгориш.
Знам, че трябва, знам, че трябва ...

Caligula

Poetry

2007-05-17T10:06:21+03:00 883 1

Излита 🇧🇬

Излита тя,
не може дъждът да я спре.
Със сълзи я моля,
но за думи да чуе не ще.
Излита тя, ...

Caligula

Poetry

2007-05-17T10:03:28+03:00 800

Последна среща 🇧🇬

На кръстопът неизбежен, безизходен,
от чувства, мисли парещи отровен,
усещаш го близък и болка те обгръща
като нощ катранена, гореща.
С крачки уверени, сред въглени пламтящи, ...

Caligula

Poetry

2007-05-17T10:02:00+03:00 931 1