Писмо
"Я вас любила", но е твърде неуместно
да искам да ми върнете със същото.
Отдавна абдикира в мен принцесата.
Но пак към вас ме водят всички пътища.
И сринах тези кули от мълчания,
в които приютявах страховете си.
Но може би във мене са останали
инстинкти против самосъхранение.
Защото не очаквам да очаквам
и Вие да ми върнете със същото.
Простете ми, но ние сме еднакви.
А тази самота е всепоглъщаща.
Простете, но се чувствам по-щастлива
от други, необичали в живота си.
Когато ме боли, че не достига,
ме кара да си мисля, че съм повече.
Допълнена с проекции на чувства
и всичките ни общи недостатъци.
Простете, но достойнството е лустро,
с което да покриеме душата си,
така че вътре в нас да не прозира
дефектът на душевната ни клапа.
И вярвам, че чудесно ме разбирате.
Дори и неуместно, пак очаквам.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
