Писмо без подател
Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора
там, по гърбовете на зебрите.
Рисува ги висящи наобратно - Майстора
с кръвта на изкуплението и позора.
Понеже няма лъвове, които да наказват,
ако не говорим за двете статуи
пред съдебната палата.
И няма сърцати мускетари да спасяват
кибритопродавачките.
Останаха камилите от цирка.
Тригърби. Дресирани до инфантилност,
научили се да танцуват арабски танци
почти летейки по законите на
помитащото стадо,
стъпквайки онези клоуни невидими,
запазили дори в червата си Човека.
И сега някой трябва да им съобщи,
че всичко е било безсмислено.
Да ги разстреля във редица,
и да падне планината.
Пред очите на децата.
Да екне. Като ранена майка.
За да оживеят лъвовете статуи.
Понеже други няма.
© Силвия Илиева All rights reserved.
