Писмо до Фернандо
Писмо до Фернандо
Не беше никак трудно да намериш
приятели с доброто си сърце.
А мините – усмихнат и уверен
ти просто обезвреждаше с ръце.
С гореща кръв и прякор ”Динамита”,
се смееше, но после с поглед плах
над снимките на хиляди убити
ми казваше: И мене ме е страх...!”
Такъв си бе – и весел, и усмихнат,
дошъл чак от Колумбия до тук.
И всяка сутрин, щом стрелбите стихнат,
да тръгнеш бе готов – на тях напук!
Със свойта смелост даваше ни сила
да понесем куршумите по-лесно.
А вечер, над бутилката с текила
изгаряше ни с тъжните си песни...
Разказваше, че също тъй опасно
е и в изстрадалата ти родина...
И край дома, във който си израснал,
и край дома на твоята любима...!
Сега не знам къде си, мили братко!
На кой ли край в света си пак потребен!
Писмата ми завръщат се обратно.
И аз с тревога мисля си за тебе...
Благословен да си! И Бог да пази
живота ти – ако си още жив...
Не си дошъл на този свят напразно!
Пази се!
Сбогом!
И бъди щастлив!
© Георги Ванчев All rights reserved.
