Писмо до Господ
Дай ми няколко съвета,
Господи, та да не питам
всеки път, когато светне
слънчогледовата пита.
Сутрин – рано изкласила –
как събужда се зората.
Колко трябва да си силен,
ако те напусне някой...
Щом боли като те лъжат,
сам-самичък как подмамваш
и човешката си длъжност
се опитваш да избягваш.
А водата ти горчива
с дума блага щом кръстосат,
болката къде отива.
Щастието кой ни носи.
Тази обратима същност
не можах да разгадая –
как на враг се преобръща
вчерашният ти приятел.
Ти си мъдър – не придирям.
Помогни да проумея –
как без време се умира.
И до време се живее?
© Валентина Йотова All rights reserved.
