Писмо до морето
С мастило солено
седнах да пиша, листа да дълбая,
както в мен ти спомени написа.
С тях аз почнах да мечтая,
за пясъка горещ и бриза.
Листът ще стане корабно платно,
и не от вятъра, а от моите мечти,
ще се опъне силно и стремглаво то,
та аз да стигна твоите вълни.
Но тез вълни са толкоз надалеч,
че едвам ги стига моят взор,
не вълни, а думи виждам веч,
вписани във твоя син простор.
Тез думи жалби пиша аз сега -
мечтите ми се пенят луди,
те залязват на повърхността
и чакат изгрева да ги събуди.
