О, колко малки са сине
устните твои в светлия ден,
те сучат сладкото биле,
на живота, си вече във плен!
Ти радост запали за двама,
като бледа втора чертица
от теста в ръката на мама
и литна със устрем на птица!
В райска градина трептящо, живо -
роди се със вик от зората.
С Благовестие бавно, красиво -
пророних ранимо сълзата, ...