johnson (Иван Димитров)
78 79
Jun 2, 2019, 11:04 AM

Писмо до сина ми 

  Poetry » Other
555 1 3

О, колко малки са сине
устните твои в светлия ден,
те сучат сладкото биле,
на живота, си вече във плен!

Ти радост запали за двама,
като бледа втора чертица
от теста в ръката на мама
и литна със устрем на птица!

В райска градина трептящо, живо -
роди се със вик от зората.
С Благовестие бавно, красиво -
пророних ранимо сълзата,

която се впи във ревера
на пареща, тежка молитва,
разбивайки стара химера
във пропаст лукава и хитра.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Сега си протегнал ръчичка
към облаче безръко, диво,
а Господ изпреде ти птичка,
с която ще пееш щастливо.

© Иван Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??