Писмо до сина ми
О, колко малки са сине
устните твои в светлия ден,
те сучат сладкото биле,
на живота, си вече във плен!
Ти радост запали за двама,
като бледа втора чертица
от теста в ръката на мама
и литна със устрем на птица!
В райска градина трептящо, живо -
роди се със вик от зората.
С Благовестие бавно, красиво -
пророних ранимо сълзата,
която се впи във ревера
на пареща, тежка молитва,
разбивайки стара химера
във пропаст лукава и хитра.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Сега си протегнал ръчичка
към облаче безръко, диво,
а Господ изпреде ти птичка,
с която ще пееш щастливо.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
