johnson (Иван Димитров)
79 79
2 июн. 2019 г., 11:04

Писмо до сина ми 

  Поэзия » Другая
573 1 3

О, колко малки са сине
устните твои в светлия ден,
те сучат сладкото биле,
на живота, си вече във плен!

Ти радост запали за двама,
като бледа втора чертица
от теста в ръката на мама
и литна със устрем на птица!

В райска градина трептящо, живо -
роди се със вик от зората.
С Благовестие бавно, красиво -
пророних ранимо сълзата,

която се впи във ревера
на пареща, тежка молитва,
разбивайки стара химера
във пропаст лукава и хитра.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Сега си протегнал ръчичка
към облаче безръко, диво,
а Господ изпреде ти птичка,
с която ще пееш щастливо.

© Иван Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??