Писмо на прага на света
Тъй, както крачех по брега
и слушах морските ехтежи.
Отблясък слънчев аз видях,
едно писмо в бутилка там седеше.
Оставено на прага на света,
писмо, съдържащо надежди,
разказващо за нечия съдба,
историята на нечие сърце горещо.
Наведох се, огледах го така
и се зачудих кой ли го е пратил.
Навярно, казах си, една жена,
писала до своя обожател?
А може би го беше хвърлил,
от някоя кърма, мореплавател?
Без име, до случаен получател,
не чакал отговор, единствено земя.
Почудих се, дали да го отворя,
дали магията ще разваля.
Изтупах го грижливо аз от пясъка,
откривайки една пукнатина.
Стъклото крехко бе се счупило
от блъскане във вечните скали.
Накрая се реших, прочетох го
и думите му ми говореха сами.
Танцувайки, въртейки се наоколо,
се сляха с морските вълни,
със слънцето, със пясъка, със вятъра
и с вечните безбрежни ширини.
Писмото бе останало безименно
и без конкретен адресат.
Три прости думи то съдържаше -
тъй кратко, със тези три слова,
но всъщност всичко казваше.
Едно писмо на прага на света,
едно писмо без посвещение,
изпратено до всички нас - човеците,
пътуващо в бутилка със пукнатина.
- Вяра, Надежда, Любов.
© Деметра All rights reserved.
Честит празник и на вас!
