Писмо от твоя бряг
вдъхновено от
" Писмо без бутилка"
на Радост Даскалова
Здравей, приятелю...
Да споделим ли
по глътка от свободната си воля,
или по чаша отлежало вино,
от избата на древната си болка.
Не знам защо, но ставам тъжна,
когато преминаваш през живота ми.
Като сълза, замръзнала във тъмното,
като изгубен сред мъглите спомен.
Докато теб те нямаше, пораснах.
Не се побирам повече в тъгата си.
Поемам дъх. И вдишвам необятност,
и разширявам себе си до щастие.
Душата ми е стръмнина. Полека
изкачвай всяка жажда да си волност.
Мълчанието беше вехта дреха,
но нека думите да бъдат остров.
През тази нощ душата ти е бряг,
до който кораби не приближават.
Момичето, което с тебе бях,
успя да оцелее. И остана.
Сега живее свой живот. Не търси
спасение от тази крехка близост.
На този бряг оставя тихи стъпки,
които да напомнят, че я има...
© Бистра Малинова All rights reserved.
