Писък
1.5K
5
9
Аз днес съм тук, а ти си там
и няма никакво значение.
Вървяхме по съвместен път,
пълзяхме чак... до отчаяние.
Сърцето ми при теб изстина -
кристално късче самота.
Измината петата година -
отчаяна и тъй сама...
Очите ни броят сълзи,
ръцете с нямо пререкание -
захлупват устните и пак шептим,
но твърде много разстояние
е зейнало като разлом
във мислите, останали без смисъл.
Ти днес си тук, а аз съм там...
и пропаст зееща от писък.
15.08.2018г.
© Кремена Стоева All rights reserved.
Писането е вече привилегия за мен. Много започнати творби, малко завършени. 
