Писък вляво
Как искам да отвържа каишите на ръцете си
и към тебе да се спуснат като бясни кучета.
Да махна капаците на очите си,
пък макар да ослепеят от блясъка на
твоята усмивка.
Ще хвърля наморника далеч, за да мога
да поема с устни
всеки сaнтиметър плът.
Ах, колко искам да го сторя, но спира ме
преградата, деляща миналото с днешно време.
И оставям спомените мъх да хващат,
а за себе си отнасям
онзи писък вляво.
© Мария Чонова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
