15.04.2008 г., 22:09

Писък вляво

1K 0 2
 

 Писък вляво

 

 

 Как искам да отвържа каишите на ръцете си

 и към тебе да се спуснат като бясни кучета.

 

Да махна капаците на очите си,

пък макар да ослепеят от блясъка на

твоята усмивка.

 

Ще хвърля наморника далеч, за да мога

да поема с устни

всеки сaнтиметър плът.

 

Ах, колко искам да го сторя, но спира ме

преградата, деляща миналото с днешно време.

 

И оставям спомените мъх да хващат,

а за себе си отнасям

онзи писък вляво.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...