Пита за помени
Пожелаха му уж: — "Добро утро"! – усмихнати леко,
но къде е доброто клошарят до днес не откри.
Не попита един: — "Де е къщата твоя човеко?
Що кръстосваш града? Каква мъка те буди в зори?"
И къде са ти рожбите, никой ли тебе не пита:
— "Стари татко, къде ли те носят тез морни нозе"?
Или рониш минутите – само за помени пита,
че каквото си имал и нямал – животът ти взе?"
Никой нищо не пита. Минават "добри" минувачи,
всеки бърза – нарамил живота си – камък Сизиф...
Да си куче – живота ти повече щеше да значи,
но човек си, клошарю... За хора аршинът е крив.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
