Пито-платено
Защо, читателю, кажи ми,
болезнено редят се мойте рими?
През тежки сълзи... все неутешими,
не зная аз, но ако можеш ти... отговори ми!?
Задавена от мъка най-зловеща,
преполовила чашата насреща,
жадувам пак за следващата среща,
уви, аз зная - няма да е тъй гореща.
С ирония горчива пак Съдбата
припомня ми как някога стоели са нещата,
наместо мен, тогава друг е страдал,
в безкраен вихър той е падал... ставал.
Но ето, че и моят час настъпи,
от него бягах толкоз много пъти,
опитвайки се все със нова маска
вината своя да сваля завчаска.
Сега със адски вой ще вия,
ще стена, ще крещя, ще се напия,
кървясалите си очи ще скрия,
душата недостойна ще изтрия.
Затуй, че Любовта самата
остави ме вовеки прокълната,
дамгосвайки със черен кръст вратата,
отваряла се в името на самотата.
И все, читателю, ще ме боли,
така ще минат повечето дни,
докато мисълта твореца в мен не озари,
че всички сме на този свят САМИ!
© Ники All rights reserved.
