Пиянство
Пиянство
Пияна е от страсти вечерта,
не сме пияни ние.
Прекрачихме последната черта,
реалноста в ръцете ни ще се размие.
Пияна е душата ми от топлина,
че стоплена е с толкоз нежност,
разрушена е последната стена
с напиращата в теб и мене страст.
Изпепеляващо е нашето съчетание
на много жар и истинско приятелство,
което ще роди страдание,
превърало се в предателство.
Мигът, в който се докосваме,
е миг безкрай, миг във вечността...
и сякаш от себе си откъсваме,
когато връщаме се в реалността.
Защо пияна е от страсти вечерта!?
Защо не сме пияни ние?...
И тази раждаща се там мечта
в пияните очи да се покрие.
© Поли Тодорова All rights reserved.
