Плача, смейте се!
Плача, сълзите капят,
мъжки срам ме обгръща,
но все едно, не ми пука.
Мога да плача,
не за мен,
не за всеки и всичко.
Плача не в хор,
предпочитам да бъда солист.
Плача за тези, които отлитат,
а не трябва, защото са нужни.
Трогват ме чужди човешки постъпки.
Те са бели лястовици,
които закъсали търсят,
за които легенди звучат,
а не чакат отплата.
Смейте се!
За вас и от вас не бих страдал.
Вие даже над божия син се присмяхте,
а после пълзяхте,
... слабите лазят.
Вие, жалки сенки, не повярвали в мрака
и в благодатна награда за святост.
За вас не мога да плача,
не плачете и вие за мен,
по-добре се посмейте.
Не ви мразя.
Не мразя презрени,
само моля се -
Бог да ни пази!
© Иван Иванов All rights reserved.