Генка Богданова
Цигулко нежна, дружке многострунна,
и ти ли страдаш в тази вечер лунна?
И моето сърце ридае и въздиша.
Разплакан стихове любовни пиша
за несподелената любов - оная,
за чийто поглед ден и нощ мечтая.
Отворила в сърцето рана жива,
тя с безразличие душата ми убива.
Плачи, цигулко, дружке моя нежна!
Потънали в тъга – море безбрежно ,
да плачем двама в тази вечер лунна,
удавени жестоко в ревността безумна!
© Генка Богданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
