Плачи, сърце
Плачи, сърце, за техните грешки,
плачи, за техните обиди тежки.
Плачи за несбъднатите мечти,
плачи за пропилените съдби.
Знаеш ти, сърце, как боли,
как не спира да кърви,
как болката още се разраства
и в страдание нараства.
Плачи, сърце, защото добро искаш да си,
плачи, защото те обсипват с лъжи.
От злоба си заобиколено,
страдаш, плачеш прекалено.
Не спират лъжливо да те молят,
със злост за прошка ти говорят.
Плачи, защото те не те разбират,
плачи, защото те не подозират,
че всичко ти, сърце, знаеш,
лъжи и страдание повече не траеш.
Винаги всичко се връща -
животът изцяло се преобръща.
...
Тогава не плачи, сърце,
тогава всичко ще спре,
ще спрат тръните да те задушават,
ще спрат да те тежко огорчават.
Ще плачат те тогава тежко
както ти, сърце, безгрешно.
Както ти страдаш заради лъжи,
така и тях някой ден ще ги боли!
© Александра Николова All rights reserved.
