Пламък
Нощта изглежда сънено прозрачна.
Докосвам те през прага на небето.
Животът ми клони към своя здрач.
Поспира се по пътя си сърцето ми.
Обрулиха го халите на времето,
раздиращи смеха ми, и сълзите...
Но в още незабравена постеля
понякога душата си разплитам.
Опазих те. И винаги ще пазя
незримата, но пламенна прегръдка.
Изчезвам в страховитите талази,
но все не смея всичко да преглътна.
Сълзи, сълзи... Една добра измама,
разливаща безкрайни океани.
Отвъд живота с всичките му драми,
остана ти - прозрачно сънен пламък.
© Нели Дерали All rights reserved.
