Пламък

Iszaard (Нели Дерали)
62 137

27 ene 2015, 19:54

Poesía

423 0 2

Нощта изглежда сънено прозрачна.

Докосвам те през прага на небето.

Животът ми клони към своя здрач.

Поспира се по пътя си сърцето ми.

Обрулиха го халите на времето,

раздиращи смеха ми, и сълзите...

Но в още незабравена постеля

понякога душата си разплитам.

Опазих те. И винаги ще пазя

незримата, но пламенна прегръдка.

Изчезвам в страховитите талази,

но все не смея всичко да преглътна.

Сълзи, сълзи... Една добра измама,

разливаща безкрайни океани.

Отвъд живота с всичките му драми,

остана ти - прозрачно сънен пламък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.