27.01.2015 г., 19:54 ч.

Пламък 

  Поезия
465 0 2

Нощта изглежда сънено прозрачна.

Докосвам те през прага на небето.

Животът ми клони към своя здрач.

Поспира се по пътя си сърцето ми.

 

Обрулиха го халите на времето,

раздиращи смеха ми, и сълзите...

Но в още незабравена постеля

понякога душата си разплитам.

 

Опазих те. И винаги ще пазя

незримата, но пламенна прегръдка.

Изчезвам в страховитите талази,

но все не смея всичко да преглътна.

 

Сълзи, сълзи... Една добра измама,

разливаща безкрайни океани.

Отвъд живота с всичките му драми,

остана ти - прозрачно сънен пламък.

 

 

 
 
 

© Нели Дерали Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Мисана!
  • "Докосвам те през прага на небето...
    Поспира се по пътя си сърцето ми...
    Но в още незабравена постеля
    понякога душата си разплитам...
    Отвъд живота с всичките му драми,
    остана ти - прозрачно сънен пламък."

    ОКОТО на поетичния текст. Само по себе си, то е носител на самодостатъчна поезия. Но инкрустирано в цялостния авторски текс, му носи допълнителен поетичен заряд.

    Нежна и докосваща творба, характерна за творческия ти почерк, Из.
    Поздравление!
Предложения
: ??:??